„ГДЕ-ТО СЫЧ ЗАКРИЧАЛ...”
Павел Александрович Радимов (1887-1967 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КУКУМЯВКА ЗАКРЯКА
Кукумявка закряка от нощната камбанария.
Нейде алено залезът блясва и чезне безгласно.
Месечината вдига червено око и не гасне,
над земята пространна и дълга се вие.
В тази пролетна вечер неистини кой ли ще каже?
Кой ли с хули ще ръси великото име на Бога?
Кой ще стъпче цветята? Сред пода на вечни оврази
украсяват с килим на Земята чертога.
Ударения
КУКУМЯВКА ЗАКРЯКА
Кукумя́вка закря́ка от но́штната камбанари́я.
Не́йде а́лено за́лезът бля́сва и че́зне безгла́сно.
Месечи́ната вди́га черве́но око́ и не га́сне,
над земя́та простра́нна и дъ́лга се ви́е.
В та́зи про́летна ве́чер неи́стини ко́й ли ште ка́же?
Ко́й ли с ху́ли ште ръ́си вели́кото и́ме на Бо́га?
Ко́й ште стъ́пче цветя́та? Сред по́да на ве́чни овра́зи
украся́ват с кили́м на Земя́та черто́га.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Павел Радимов
ГДЕ-ТО СЫЧ ЗАКРИЧАЛ...
Где-то сыч закричал, – сторожит он в полночь колокольню.
Где-то алая зорька зажглась и потухла безгласно.
Поднимается месяц немеркнущим оком и красным,
Он идет над землею пространной и дольней.
В этот вечер весенний неправду и злое кто скажет?
И хулой укорит ли он имя Великого Бога?
Изомнет ли ногою цветы? – они там, где овражек,
Украшают ковром пол Земного Чертога.
---------------
Руският поет и художник Павел Радимов (Павел Александрович Радимов) е роден на 11 септември 1887 г. в с. Ходяйново, Рязанска губерния. Завършил е Рязанската семинария (1905 г.), известно време учи в Московската школа за живопис, скулптура и архитектура, а през 1911 г. се дипломира във филологическия факултет на Казанския университет. Първите му изяви като художник и първите му публикации в печата са от 1908 г., през 1912 г. участва в изложба на передвижниците и сътрудничи активно на издания като „Сибирская жизнь”, „Сибирский студент” и др. Преподава история на изкуствата в Казанското художествено училище. Пише и рисува, публикува стихове и участва в изложби, смята се за „селски” поет и художник. Последен председател е на обществото на передвижниците (1918 г.) и първи председател на Асоциацията на художниците на революционна Русия (1922 г.), председател е на Всерусийския съюз на поетите (до 1929 г.). Автор е на стихосбирките „Полевые псалмы” (1912 г.), „Попиада” (1914 г.), „Земная риза” (1914 г.), „Старик и липа, или Отчего по свету пошли медведи” (1922 г.), „Деревня” (1922 г.), „Телега” (1926 г.), „Земное. Избранные стихи” (1927 г.), „Столбовая дорога. Избранное” (1959 г.), „Ливень” (1962 г.) и др. Умира на 12 февруари 1967 г. в гр. Хотково, Московска област.